Поява на английска писменост (The Appearance of a Written English Language)

Англо-саксонска руническа азбука - начало на английска писменост.

Появата на английска писменост се отнася към 5-ти век от н.е., като първоначално тя се основава на англосаксонската руническа азбука, която била пренесена по земите на днешна Англия от първите англосаксонски преселници на острова. До наше време са достигнали само кратки надписи или фрагменти от запис по този начин.

Латинска азбука - основа на английската писменост.

Замяната на руните с латински букви започва от 7-ми век с идването на първите християнски мисионери. Известно време двете азбуки се използват успоредно за целите на тогавашната английска писменост, но постепенно латиницата придобива все по-голямо значение.

Азбука на Бъртфорд (Byrhtferð).

През 1011 година, монах от Бенедитското абатство, на име Бъртфорд (Byrhtferð) използвал за християнска писменост, астрологични и нумерологични цели английска азбука, състояща се от 23  букви от латинската азбука (без J, U и W), допълнени с амперсанди, четири букви, основани на англо-саксонските руни: Торн (th), Вуньо (w), Ð, ȝ (yoȝ, йоуг) и лигатурата Æ. Тази азбука е изглеждала така:

A B C D E F G H I K L M N O P Q R S T V X Y Z & Ȝ Ƿ Þ Ð Æ

Осъвременяване на английската писменост.

През 16-ти век били предложени буквите U и J, като производни от V и I, а също статус получила и самостоятелната буква лигатура W (VV). Две от 4-те букви, основаващи се на руни, били заменени със звука "th", през 14-ти век. От азбуката изчезнала буквата "вуньо", която била заменена от "uu", а по-късно и от "w". Лигатурите æ и œ могат да се използват в някои думи с гръцки и латински произход, като например encyclopædia — енциклопедия, но днес, поради техническите ограничения на клавиатурите и печатните устройства, те често се заменят с ae и oe.

 

Съвременна английска писменост.

В съвременната английска писменост се основава на азбука от 26 букви и около 46 звука. Понякога амперсанда (знака &) се поставя в края на азбуката и по такъв начин се причислява към буквите, по аналогия в буквите на Бъртфорд. Апострофа не е английска буква, а се използва за съкращение на думи. В някои случаи, едни или други английски думи могат да се различават помежду си само с наличието на апостроф Its/it’s, shed/she’d). А освен това, апострофа служи за обозначаване на принадлежности (притежателен падеж) - father’s, kids’. Буквите A, E, I, O, U са гласни, а останалите - съгласни. Но буквите W, Y също могат в някои случаи да изпълняват функциите на гласни, например в думата "try". Така английската писменост, след появата си в 5-ти – 7 - ми век, се оформя в окончателния си съвременен вид.