Спрежението
(Conjugation) е глаголно словоизменение по лице, число, време, залог и
наклонение. Conjugation е цялата съвкупност от изменение на формите на глагола.
Обикновено спрежението на един глагол се представя под формата на табличка.
I
play,
you
play,
he
plays,
she
plays,
it
plays,
we
play,
you
play,
they
play.
I
was playing,
he
was playing,
she
was playing,
it
was playing,
we
were playing...
I
will play,
he
will play...
they
will have been playing.
Спрежение на глагола в
сегашно време.
В
сегашно време английския глагол "to live" - "живея", се
спряга по следния начин:
за
единствено число:
I
live,
you
live,
he
lives,
she
lives,
it
lives.
за
множествено число:
we
live,
you
live,
they
live.
По
този начин, окончанието за 3-то лице единствено число -(e)s е единственото
лично окончание в сегашно време. Във всички останали лица, и за единствено и за
множествено число, формата на глагола съвпада с глаголната основа.
Форма и произнасяне на
окончанието -e(s).
Формата
и произнасянето на глаголното окончание -e(s) за 3-то лице единствено число, е
подобно на окончанието за множествено число та съществителните. И тук зависи на
какъв звук завършва съответния глагол. Ето примери за сравнение:
I
stop - he stops [s],
we
live - he lives [z],
they
press - he presses [iz],
I
go - she goes [z],
they
lie - she lies [z].
Отсъствие на местоимение
за 2-ро лице.
Особеност
на съвременния английски език е отсъствието на местоимение за 2-ро лице,
единствено число, което да съответства на българското "ти". При
общуване, към събеседника се използва местоимението "You", независимо
от това дали се обръщаме към един човек или към много хора.
Спрежение на глагола
"to have" - "имам".
Единствено
число:
I
have,
you
have,
he has,
she has,
it has.
Множествено
число:
we
have,
you
have,
they
have.
В
3-то лице, единствено число, глагола "to have" има форма
"has".
I
have a map. - Аз имам карта.
The
teacher has a map in his hand. - Учителят има карта в ръката си.
Базова форма на глагола
(base form).
Всеки
глагол има своя базова форма (base form), която служи за основа при
образуването на всички останали форми при спрежение. Базовата форма е всъщност
вид на глагола в речниците, поради което понякога се нарича и речникова форма
(dictionary form). Ето някои примери:
work
- работя,
read
- чета,
help
- помагам.
Вариации
на базовата форма.
При
спрежение на английските глаголи, са възможни три вариации на базовата форма на
глагола, които се различават по трите вида окончания: -s, -ed и –ing.
Окончание –s.
Окончание
"–s" се използва изключително за образуване на 3-то лице единствено
число в сегашно време:
he
works,
she
reads,
it
helps.
Окончание –ed.
Окончание
"–ed" се използва за образуване формите на просто минало време, а
също и за минало причастие, за всички родове, лица и числа.
Окончание –ing.
Окончание
"–ing" се използва за образуване на сегашно причастие на глагола.
Във всички останали случаи, формата на
съгласуване при спрежение на глаголите съвпада с тяхната базова форма. Разбира
се, в английски език, има още една специална форма, за която специално трябва
да се каже и това е неопределената форма на глагола или т. н. инфинитив
(infinitive).
Няма коментари:
Публикуване на коментар