Обектен падеж с инфинитив в английски език (English Objective case with infinitive)

Обектен падеж с инфинитив.

Както и други инфинитивни конструкции в английски език и конструкцията «обектен падеж с инфинитив» няма точен аналог в български език и затова се превежда с помощта на допълнително придатъчно изречение. В английското изречение тази конструкция изпълнява ролята на сложно допълнение, поради което се среща и термина Complex Object. В основата на тази инфинитивна конструкция се намира съчетанието на местоимение (съществително ) в Objective case и Indefinite Infinitive в действителен или страдателен залог.

Употреба на конструкцията «Обектен падеж с инфинитив».

Конструкцията «Обектен падеж с инфинитив» се употребява със сравнително малко глаголи, поради което не е толкова сложно да се използва. Добре е тези глаголи да се запомнят по групи. След всички групи глаголи, с изключение на една, инфинитива се употребява с частицата «to».

Първа група: след глаголи, изразяващи желание:

to want,

to wish,

to like,

should\would like,

to hate…

I want you to listen to me very carefully. — Аз искам от теб да ме слушаш много внимателно.

She wished that day to last forever. — Тя пожела този ден да продължава вечно.

We would like the work to be done by Tuesday. — Ние бихме искали работата да бъде извършена във вторник.

I like things to be put back on their places. — Аз обичам нещата да се поставят обратно по местата им.

Последното изречение може да се перефразира с местоимение в Objective case:

I like it when things are put back on their places. — Аз обичам това, когато нещата се поставят обратно по местата им.

Втора група: След глаголи, изразяващи предположение:

to expect,

to suppose,

to consider,

to find,

to believe,

to know…

We expected our cat to return home. — Ние очаквахме, че нашата котка ще се върне в къщи.

I believe him to be right. — Аз вярвам, че той е прав.

She supposed the road to be cleared from snow the next day. — Тя предполагаше, че пътя ще бъде почистен от снега през следващия ден.

The teacher considered my work to be done properly. — Учителят считаше, че моята работа е била изпълнена добре.

Забележка: В някои случаи, пред инфинитива е възможно да се употреби не подложно, а възвратно местоимение:

The young man considered himself to be of noble origin. — Младият човек считаше себе си, че е от благородно произхождение.

Трета група: След глаголи, изразяващи заповед, нареждане, разрешение, като:

to order,

to command,

to allow…

След тези глаголи се използва инфинитив в страдателен залог.

The policeman ordered the bags to be checked again. — Полицаят нареди чантите да се проверят отново.

My brother didn't allow that mistake to be made. — Брат ми не позволи тази грешка да стане (да се случи).

Ако след тези глаголи инфинитива се използва в действителен залог, то тази конструкция престава да бъде Objective case with infinitive, тъй като допълнението престава да бъде сложно:

Mother does not allow us to jump on our beds. — Мама не ни разрешава да скачаме на нашите легла.

The policeman ordered the bags to be checked again. — Полицаят нареди чантите да се проверят отново.

Четвърта група: След глаголи за чувствени възприятия, като:

to watch,

to see,

to hear,

to feel,

to notice…

се използва инфинитив в действителен залог, без частицата «to» пред инфинитива.

We heard them mentionabout their future plans. — Ние ги слушахме да споменават своите бъдещи планове.

Everybody noticed the window open. — Всеки забеляза как се отвори прозореца.

I saw her cross the street. — Аз я видях как пресича (действието е завършено - улицата е пресечена) улицата.

Инфинитива в тази конструкция показва съвършеността и завършеността на действието.

Аз виждам, как тя започва да пресича улицата и как завършва преминаването през нея.

Ако в това изречение заменим инфинитива с причастие, то наблюдаваното действие може да не е завършено и да се разглежда в процес на осъществяване.

I saw her crossing the street. — Аз я видях да пресича (но още не е пресекла и продължава да пресича) улицата.

Забележки:

1) Глаголите to hear и to see могат не само да обозначават процес на чувствено възприятие.

To hear – узнавам (за нещо си);

to see – разбирам.

В този случай, вместо инфинитивна конструкция със сложно допълнение, обикновено се използва придатъчно изречение. В противен случай, смисъла на изречението ще бъде друг.

I heard that you had become a father. — Чух, че си станал баща.

I see that we have nothing in common. — Разбирам, че между нас няма нищо общо (че ние нямаме нищо общо един с друг).

2) Макар след глаголите от тази група инфинитива да не се употребява в страдателен залог, има възможност да се покаже, че действието над предмета се е извършило. За целта, след местоимението (съществително) в обектен падеж, се използва причастие в минало време.

I saw the man taken to hospital after the accident. — Аз видях да вземат мъжа след инцидента за болницата.

Това са основните сведения за образуването и използването на конструкцията «Обектен падеж с инфинитив» в английски език.