Правила за пунктуация в английски език (English Punctuation rules)

Какво е пунктуация?

Пунктуация (от ср.-век. лат. punctuatio — от лат. punctus или punctum — точка) — са определен набор от правила за поставяне на препинателни знаци, разделящи думите на удобни за възприемане групи, които внасят ред в тези групи и помагат правилно да се възприема смисъла им.

Пунктуацията са правилата за използване на допълнителните писмени знаци (освен азбучните и фонетични букви) - т.н. препинателни знаци, служещи за обозначаване на ритмиката и мелодията на фразите или иначе казано - фразовата интонация. Пунктуацията е много важно средство за оформяне на писмената реч. Да се разбере значението на изречение, записано без препинателни знаци, понякога е много трудно. А ако се поставят необходимите препинателни знаци, значението му веднага се изяснява.

Първият знак за пунктуация - параграфос.

Предполага се, че първия знак за пунктуация е бил изобретен от Аристотел (384 - 322 пр. н. е.), за да обозначи с него изменение на смисловото значение. Наричал се е параграфос и представлявал кратка хоризонтална линия в долната част на началото на реда. В късното Средновековие на това място започнали да поставят буквата «с» като съкращение на capitulum (глава). А съвременната практика на отделянето на параграфите във вид на отстъп и с пропуснат (празен) ред е приета едва в XVII век.

Препинателни знаци.

Използването на знаци за разбиване на текста на малки смислови отрязъци е започнало около 194 г. Пр. н. е., когато граматика Аристофан Александрийски изобретил триточковата система за разбиване на текста на големи, средни и малки отрязъци. Затова правилно поставените препинателни знаци помагат да се постигне смислово разчленяване на изречението и да се установят смисловите отношения между думите и изразите в него. Неправилното поставяне на знаците може да изкриви смисъла и значението на изказването.

Пунктуационни знаци.

Чрез пунктуационните знаци могат да се отделят едни от други думи, изрази, изречения и отделни техни части, в резултат на което се облекчава произнасянето на написания върху хартия или по друг начин текст. Пунктуацията се е установила в английски език (English Punctuation rules) още преди векове, заедно с развитието на английската граматика и синтактическата теория.

На правилата за пунктуация е свойствена и определена изменчивост. Заедно с основните постулати, те включват и указания, отличаващи се от строго нормативните и допустимите варианти, основаващи се не само на смисловите атрибути на написания текст, но и на особеностите на неговия стилистичен характер.

Предназначение на пунктуацията.

Могат да се отличат три основни аспекта, определящи предназначението на пунктуационните правила в английски език (English Punctuation rules):

-    интонационно,

-    логическо,

-    синтактическо

Основните препинателни знаци са:

-    точка (.)

-    запетая (,)

-    удивителен знак (!)

-    въпросителен знак (?)

-    двоеточие (:)

-    точка и запетая (;)

-    тире (—)

-    кавички (““)

-    апостроф (')

-    чертичка (дефис) (-)

-    многоточие

-    скоби

-    наклонена черта - слаш.

Може да се каже, че най-малкото, пунктуацията в английски език (English Punctuation rules) може да възпрепятства лъжливото тълкуване на думите, изразите и изреченията. Благодарение на нея може да се установи нагледен синтаксис и строеж на произносимите изречения.