Глаголи в английски език (English Verbs)

I. Лексикално значение на глаголите в английски език.

По своето лексикално значение глаголите в английски език могат да се определят като думи, които обозначават различни процеси (в широкия смисъл на думата). Те отговарят на въпроса «какво правя». Например:

to speak (говоря),

to live (живея),

to do (правя).

Глаголите притежават граматическите категории за време:

-    сегашно,

-    минало,

-    бъдеще

а също имат и:

- лице,

- число,

- вид,

- залог,

- наклонение.

II. Функция на глаголите в изреченията.

В изреченията глаголите изпълняват функцията на сказуемо (predicate). Неопределената форма на глаголите се нарича инфинитив (infinitive). В английски език инфинитива винаги се употребява със частицата "to", която не се превежда. Примери:

• to know - зная,
• to work - работя,
• to do - върша.

III. Видове глаголи

Според своето значение и роли, които глаголите изпълняват в изречението, те се подразделят на:

- пълнозначни (смислови) глаголи и

- служебни глаголи.

Служебни глаголи.

Служебните глаголи губят частично или пълно своето значение. Например, частична загуба на значение се наблюдава при модалните глаголи:

• саn, could
• mау, might
• must,
• ought (to),
• to have (to)
• to be (to),
• shall,
• should,
• will,
• would,
• need,
• dare,

което не им позволява да изпълняват самостоятелна роля в изреченията. Затова те винаги се използват в съчетание с други смислови глаголи. Пълна загуба на значение се наблюдава при глаголите, които участват в образуването на сложни форми за

време,

вид,

наклонение и

залог.

Спомагателни глаголи.

Те се наричат спомагателни глаголи, като например:

• will,
• have,
• do и други.

IV. Системата от времена на английския глагол е доста сложна.

Съществуват:

1. Прости времена (simple tense),

2. Неопределени времена (indefinite tense),

които предават обичайно протичащо действие

3. Има също група на продължителните времена

(progressive или continuous tenses),

които предсавят действието в неговото развитие в указан момент от времето.

4. И отделно има група на съвършените времена

(perfect tenses),

които предават действието в завършен вид.

V. В английски език се срещат два залога:

- активен или действителен залог (the active voice) и

- пасивен или страдателен залог (the passive voice).

Действителният залог означава, че лицето или предмета, които изпълняват ролята на  подлог, са производителите на действието, изразено от сказуемото. 

Например: I made a mistake. - Аз направих грешка.

Страдателният залог означава, че лицето или предмета, които изпълняват ролята на подлог, се явяват обекти на действието, изразено чрез сказуемото. От гледна точна на своето значение, страдателния залог може да се използва само с преходни глаголи (в чийто значение е заложена необходимостта да се съчетават с допълнение). 

Например: A mistake was made. Беше направена грешка.