Граматическа флексия (Grammatical Flexion or Inflection)

Определение на флексия (Flection).

Флексия е изменението на звуковия състав на дадена дума, с чиято помощ се изразяват различни граматически значения. Терминът "флексия" произлиза от английското "flexion" или "flection" - със значение на сгъване, огъване, изкривяване, като идеята е, че граматически смисъл се осъществява промяна на значението на думата. За първи път флексията е била изследвана като граматическо явление от Ф. Шлегел, който видял в нея проявление на германския дух. Пример за вътрешна флексия:

foot (крак) — feet (крака)

Видове флексии.

Обикновено се говори за следните видове флексии:

- Вътрешна флексия -

когато се променя звуковия състав на самия корен (вътрешно) на думата.

- Външна флексия -

когато към корена (външно) се добавя суфикс или префикс (афикси), с което се променя значението на думата.

- Нулева флексия -

когато нищо не се променя (нулева промяна) в звуковия състав на думата, но това има определено значение (значимо отсъствие на формоизменителен суфикс). Например:

съществителното "house" значението на нулева флексии това е общия падеж и единствено число на същото съществително;

съществителното "dance" - отсъствието на окончание е признак за общ падеж, сегашно време, единствено число;

системата от форми "dances", "is dancing", "has been dancing", "danced" - съответно стават носители на множествено или единствено число, сегашно или минало време;

прилагателното "small" - положителната степен за сравнение на думата.

- Смесена флексия -

прилагането едновременно на вътрешна и външна флексия.

Различните видове флексии се срещат и използват освен в английски език, така също и в редица други индоевропейски и семитски езици. Големият брой граматически флексии са една от особеностите на съвременния английски език. Това е основната информация по понятието "граматическа флексия" (Grammatical Flexion or Inflection).