Категорията лице в английски език.
Във формите на
английския глагол категорията "лице" е застъпена много слабо. Като по
правило тя се установява по съотнесеността на глагола-сказуемо към подлога или
личните местоимения. Освен това, говорейки за съгласуване на глагола-сказуемо
по лице с подлога в изречението, трябва да се има предвид, че в английски език
формите за лице са се съхранили само в немного случаи, а в повечето случаи на
различни лица съответства една и също форма на глагола. Например:
I see - аз
виждам,
you see - ти
виждаш,
we see - ние
виждаме и т.н.
Лица на английския глагол.
Личните форми
на глагола се употребяват в шест лица, по три за единствено число и три за
множествено число. При това има тенденция формата за 2 лице единствено число да
излиза от употреба в литературната проза и битовата реч и вместо нея да се
използва формата за 2-ри лице множествено число. Затова в английското изречение
лицето на глагола се определя според подлога, което в 1-во и 2-ро лице се
изразява с лично местоимение, а в 3-то лице - както с местоимение, така и със
съществително.
Личните
местоимения указват лицето в английски език.
Личните
местоимения, използвани като подлог в изречението, никога не се пропускат, тъй
като тяхното отсъствие не позволява да се определи лицето и числото на
глагола-сказуемо. Категорията за лице се е съхранила само в някои случаи.
Глаголът
"to be" е най-запазен по лице.
Например,
глаголът "to be" има отделни форми за 1-во и 3-ро лице единствено
число
I am,
he/she/it is,
които са
различни от формите за множествено число
we/you/they
are.
В минало време
глаголът "to be" има отделни форми за единствено и множествено число:
I (he) was,
we (you, they)
were.
Трето лице,
единствено число за останалите глаголи.
В сегашно
време глаголът "to have" има отделна форма за 3-то лице единствено
число - Не (she, it) has. В сегашно време всички глаголи, освен модалните, са
запазили окончанието "-s/-es", което е признак за 3-то лице
единствено число - Не (she, it) writes.
Единствено
число (Singular):
Първо лице -
first person (1st person).
Подлогът
говори за себе си.
Местоимение -
I/me
I am
I was
I go
I have
I speak
I play golf. -
Аз играя голф.
I was in Italy
two years ago. - Аз бях в Италия преди две години.
I read the newspaper.
- Аз чета вестника.
I see great
things in baseball. - Аз виждам страхотни неща в баскетбола.
Второ лице -
second person (2nd person).
Подлогът
говори на слушателя.
Местоимение -
you
You are
You was
You go
You have
You speak.
What do you do
after supper? - Какво ще правиш след вечеря?
Трето лице -
third person (3rd person).
Подлогът
говори за всички останали хора или неща.
Местоимения -
he/him, she/her, it
He/She/It is
He/She/It was
He/She/It goes
He / She / It
has
He/She/It
speaks.
He plays
basketball. - Той играе баскетбол.
He has many
medals. - Той има много медали.
Не left the
house, took a taxi and drove to the station. (Едно лично местоимение или
съществително може да служи едновременно за подлог на няколко глагола).
She sees more
hospices and sink estates than most people.
She teaches
English. - Тя преподава английски.
She does work
well. - Тя добре работи.
She has two
cars. - Тя има две коли.
Множествено
число (Plural):
Първо лице -
first person (1st person).
Местоимения -
we/us
We are
We were
We go
We have
We speak.
We are
Australian. - Ние сме австралийци.
Второ лице -
second person (2nd person).
Местоимение -
You
You are
You were
You go
You have
You speak.
Трето лице -
third person (3rd person).
Местоимение -
they
They are
They were
They go
They have
They speak.
Why Tim and
his friends came here? - They wanted to borrow my car.
They were in
England two years ago. - Те бяха в Англия преди две години.
What will they
do tonight? - They will go to the cinema.
They say that
they want to visit her. - Те казват, че искат да я посетят.
Модални
глаголи (без окончание "-s/-es" в трето лице, единствено число):
He can swim
faster. - Той може да плува по-бързо.
Още за
английските форми за лице (Person in English).
Глаголът
"to be" има доста различаващи се едни от други форми. Това се дължи
на исторически причини, когато в древноанглийския език тези форми са
принадлежели към три различни глагола, които постепенно са се слели в един:
sind,
beon,
wesan
Във
всички останали случаи, освен "to be", категорията лице на английския
глагол (Grammatical Person in English) може да се определи само по контекста,
например от местоимението (поради което то не бива да се пропуска). Личните
местоимения (Personal pronouns) са наречени така, защото благодарение на тях
граматическата категория за лице (Person) става приложима в английски език.
Няма коментари:
Публикуване на коментар