Инфинитив на английския глагол (Infinitive Of The English Verb)

Инфинитив (Infinitive).

Инфинитив в английски език е неличната форма на английския глагол, която обозначава само действие, без да дава информация за число и лице, т.е. това е неопределена форма. Инфинитивът отговаря на въпроса "какво прави?". Например:

to read - чета,

to speak - говоря.

I was glad to see the car stop. - Аз се зарадвах да видя, че автомобила спира

Признак на инфинитива в английски език.

Формален признак на глаголите в инфинитивна форма в английски език е частицата "to", която се поставя пред тях, а в някои случаи се пропуска. В български език, точно съответствие на инфинитив няма, като обикновено това се превежда с първо лице, единствено число. В речниците се използва именно инфинитив като начална форма на глаголите.

Форми за инфинитив.

Инфинитива в английски език има четири форми на глагола в действителен залог (active voice) и две в страдателен залог (passive voice). В страдателен залог има само проста и съвършена форма на преходните глаголи, т.е. на глаголите, които се използват с допълнение.

Действителен залог.

Проста форма на инфинитив.

Ivan likes to write letters. - Иван обича да пише писма.

Продължителна форма на инфинитив.

What is Ivan doing? - He must be writing a letter. - Какво прави Иван? Той трябва да пише писма.

Съвършена форма на инфинитив.

Ivan is glad to have written that letter. - Иван се радва, че написа това писмо.

Съвършено-продължителна форма на инфинитив.

Ivan must have been writing that letter since morning. - Иван би трябвало да пише това писмо от сутринта.

Страдателен залог.

Проста форма на инфинитив.

This letter seems to be written in pencil. - Това писмо изглежда е написано с молив.

Съвършена форма на инфинитив.

This letter seems to have been written long before it was discovered. - Това писмо изглежда е било написано дълго време преди да го намерят.

Формите на инфинитива в английски език отразяват взаимоотношенията на английския глагол - сказуемо в изречението.

Прост инфинитив.

Прост инфинитив в действителен или страдателен залог се използва, когато действието, което изразява, или става едновременно с действието, изразено чрез глагола-сказуемо в лична форма, или е безотносилно към времето на извършване на действието.

Едновременно действие.

I am glad to see you. - Радвам се да Ви видя. (едновременно действие)

Безотносително към времето действие.

I like to be given presents. - Харесва ми, когато ми правят подаръци (действието е безотносително към времето)

Действие в бъдещето.

За да покажем, че действието се отнася до бъдещето, се използва прост инфинитив след модални глаголи

may,

must,

should,

ought to

а също и след глаголите:

to expect - очаквам,

to intend - възнамерявам,

to hope - надявам се,

to want - искам.

Например:

You may come tomorrow. - Ти можеш да дойдеш утре.

He must do it immediately. - Той трябва да направи това веднага.

You should / ought to put on a warm hat. - Ти би трябвало да си сложиш топла шапка.

I expect to see you next week. - Аз очаквам да Ви видя следващата седмица.

I intend to go to the seaside this summer. - Аз възнамерявам да ида на море това лято.

I hope to find him at home. - Аз се надявам да го намеря в къщи.

Инфинитив в продължителна форма.

Инфинитивът в продължителна форма подчертава продължителността на действието, едновременно с глагола - сказуемо.

There is a nice smell in the kitchen. Ana seems to be cooking something delicious. - В кухнята мирише на хубаво. Изглежда, че Ана готви нещо вкусно.

Инфинитив в съвършено-продължителна форма.

Формата на съвършено - продължителен инфинитив показва, че действието, изразено чрез инфинитива, е започнало по-рано от действието, изразено чрез глагола - сказуемо, и продължава към момента.

She seems to have been cooking since morning. - Изглежда, че тя готви от сутринта.

Инфинитив в съвършена форма.

Инфинитивът в съвършена форма се използва за действие, което предшества действието, изразено чрез глагола - сказуемо.

I am sorry not to have told you about it earlier. - Аз съжалявам, че бях Ви казал за това по-рано.

Инфинитив в съвършена форма след модален глагол.

Употребен след модалните глаголи

must

may

инфинитива в съвършена форма изразява предположение, че действието се е извършило.

He must have forgotten about his promise. - Той, като че ли, е забравил за своето обещание.

I don't know where he is. He may have left for Sofia. - Аз не знам къде е той. Възможно е да е заминал за София.

След модалните глаголи

should

ought to

could

might

was / were,

съвършеният инфинитив обозначава действие, което би трябвало или би могло да се извърши, но в действителност не е станало.

Ivan should / ought to have seen a dentist. - Иван би трябвало да отиде на зъболекар.

You could have helped him. - Вие бихте могли да му помогнете.

Ivan was to have arrived yesterday. - Иван трябваше да пристигне вчера.

След минало време на глаголите

to intend,

to hope,

to expect,

to mean

инфинитивът в съвършена форма се използва, за да обозначи действие, което въпреки намерението, очакването или надеждата ни, не се е осъществило.

I intended to have finished my work last night. - Аз възнамерявах да завърша работата си снощи (но не успях).

I hoped to have met her at the concert. - Аз се надявах да я срещна на концерта (но не ясрещнах).

They expected to have chosen a good project. - Те очакваха (разчитаха) да изберат добър проект (но не успяха).

I meant to have sent Ivan a birthday card. - Аз исках да изпратя на Иван картичка за рожденния му ден (но не изпратих).

Това са основните значения, виодве и случаи на употреба на инфинитив на английския глагол (Infinitive Of The English Verb), придружени с редица показателни примери от характерни английски изречения в различни ситуации.