Транслитерация на имена от кирилица на латиница (Transliteration of names from Cyrillic to Latin)

Какво е транслитерация (Transliteration)?

В широкия смисъл на думата, транслитерация е предаването на знаците от една писменост със знаци от друга писменост. Казаното означава, че е необходимо да има установена определена система, при която за всеки знак или последователност от знаци в едната писменост има определени и фиксирани точни знаци или последователност от знаци в другата писменост.

Например, при романизацията се цели предаването на не латинска писменост (която на използва латинска азбука) със средствата на разширената латинска азбука с използването на деакретични знаци и буквосъчетания. При това предаване са възможни няколко варианта:

- знак към знак,

- съчетание от знаци към знак,

- знак към съчетание от знаци,

- съчетание от знаци към съчетание от знаци.

Необходимост от транслитерация.

Необходимостта да се извършва транслитерация възниква през 19-ти век в библиотечното дело и по-конкретно - в пруските научни библиотеки, при изработването на единни каталози на трудовете, които са написани на различни езици - латински, кирилишки, арабски, индийски и др. Тези начални форми на транслитерация придобиват през 20-ти век стандартизиран вид. Така се постига конверсия на писмеността, при което на всеки графичен елемент или знак от едната система съответства такъв от другата писменост.

Транслитерация на имена.

Едно от най-очевидните практически приложения на транслитерацията е при превръщането на имената на хора и обекти от една писменост към друга. Това намира приложение както в преводите на текстове, така и при изготвянето на задгранични паспорти, при търсенето на родственици в другоезични сайтове, при опитите на чужденци да намерят свои роднини в България и т.н. Първоначалните пруски правила намират развитие в създаването на правила от Международната организация по стандартите (ISO). Във всички случаи се търси точност при транслитерацията на имената, за да се избегне допускането на грешки и неточности.

Транслитерация по ISO-R9-1968.

Има международен стандарт за транслитерация на кирилицата към латиница - ISO-R9-1968, според който се прави следната замяна на буквите от кирилицата с букви от латиницата:

А – a,

б – b,

в – v,

г – g,

д – d,

е – e,

ж – zh,

з – z,

и – i,

й – j,

к – k,

л – l,

м – m,

н – n,

о – o,

п – p,

р – r,

с – s,

т – t,

у – u,

ф – f,

х – kh,

ц – ts,

ч – ch,

ш – sh,

щ – shch,

ъ – “,

ь – ‘,

ю – yu,

я – ya.

Днес има едно практическо правило, което гласи, че ако трябва изписвате името си на латиница за официални случаи, трябва да го правите в точно съответствие с личната си карта или задграничния си паспорт. Трябва да имаме предвид също, че в старите паспорти се ползваше друг вид транслитерация по правилата на френски език. Освен това има и такава по правилата на немски език. Освен това има всевъзможни транслитерации на кирилица към латиница, използвани в интернет на принципа - на който както му е удобно или както си го знае. Всичко това води до значителни трудности и объркване. Затова правилото е винаги, когато може да използвамекирилица, а когато се налага транслитерация, да прибягваме до стандартизирания вариант на ISO.