Категории на глагола (Verb Categories). Глагол (Verb)

Глагол (Verb).

Най-общото значение на английския глагол (който е част на речта) е обозначаването на някакъв процес, което включва

- действие (to do - върша),

- наличие (to be – съм),

- притежание (to have – имам)

- състояние (to know - знам, to love – обичам),

- процес,

- движение (to run - бягам)

на подлога - лице (а) или предмет (и).

Ivan rides a bicycle. - Иван кара велосипед. (глаголът "rides" обозначава действие, извършвано от Иван - карането на велосипед).

Глаголът в английски език притежава доста по-сложни от българските видово-временни форми, като основно различаваме два случая:

Лични форми на глагола (Finite Forms of the Verb),

Нелични форми на глагола (Non-finite Forms of the Verb).

Ако внимателно и задълбочено изучим категориите на личните и неличните форми на глагола, това е лесния начин да схванем и разберем добре цялата същност на английската граматика. Така че, ако искате да научите добре и ползотворно да ползвате английски език, обърнете внимание на тази тема и по-подробните теми с всяка отделна категория.

Граматически категории на глагола (Grammatical Categories of the Verb).

Английският глагол има доста развита система от категории - форми, аспекти, залози, наклонения и т.н. Съществуват и остатъчни категории, като лице и число, които не са особено развити с изключение за глагола "to be" - "съм", като за останалите глаголи изобщо отсъстват. Всички тези категории са характерни за личните форми на глагола. Но съществуват и нелични форми, които имат свои си категории - инфинитив, причастие, герундий, които имат особени функции и предават друг вид отношения.

Категории на неличните форми на глагола (Non-finite Forms of the Verb Categories).

Неличните форми на глагола в английски език обозначават действия или състояния, протичащи от само себе си, безсубектно и се характеризират с това, че нямат категории за лице, число, род, време и наклонение. Само някои от тях изразяват вид и залог. Те не се използват във вид на просто сказуемо, но могат да влизат в конструкцията на съставно сказуемо, а освен това могат да изпълняват функциите на почти всички останали части на изречението, като:

- подлог,

- допълнение,

- определение,

- обстоятелство.

Например:

I have come here to speak to you. - Аз дойдох тук, за да поговоря с Вас. (това е инфинитив във функцията на обстоятелство за цел).

Към неличните форми на глагола се отнасят:

Инфинитив (Infinitive).

Глаголите в ифинитив (неопределена форма на глагола) имат категориите вид, преходност, непреходност, спрежение. Те могат да представляват отглаголно прилагателно, наречие, съществително от вида "to + глаголната основа".

Герундий (Gerund).

Отглаголно съществително с окончание "-ing".

Причастие (Participle).

Отглаголно прилагателно с окончания "-ed" "-en" "-ing".

- Съвършенни форми - I’m glad to have helped you. – Аз се радвам, че ти помогнах.

- Страдателни форми - I wanted to be asked that question. – Аз исках да ми зададат този въпрос.

- Продължителен инфинитив - I like to be reading this story now. – На мен ми харесва да чета тази история сега.

Категории на личните форми на глагола (Finite Forms of the Verb Categories).

Личните форми на глаголите в английски език вече имат много и различни категории, като:

1. Лице (Person),

2. Число (Number),

3. Род (Gender),

4. Време (Tense),

5. Аспект / Вид (Aspect),

6. Форма (Form),

7. Корелация / Съгласуване (Correlation),

8. Залог (Voice),

9. Наклонение (Mood),

Категория за лице (Person).

Глаголът "to be" е единствения глагол в английски език, който може да се променя по лице и изглежда, на англичаните това им стига.

В сегашно време:

I am,

he/she/it is,

we/you/they are.

В минало време:

I/he/she/it was,

we/you/they were.

Всички останали основни глаголи имат само едно окончание, което показва лице "-s/-es", което се добавя към базовата форма на глагола, за да се образува 3 лице, единствено число в сегашно просто време (simple present).

He works,

She writes,

Music plays.

Ако това окончание липсва, лицето може да се познае от подлога, с който е съгласуван глагола:

I play,

We play,

You play,

musicians play.

Има три лица в английски език:

Първо лице - I write. - Действието се изпълнява от говорещия.

Второ лице - You write. - Действието се изпълнява от някой, към когото се обръща говорещия.

Трето лице - She writes. - Действието се изпълнява от някого, около говорещия.

Категория за число (Number).

Показва, че действието се изпълнява от едно лице или от повече лица, като по този начин се показва единичност или множественост на субекта, изпълняващ действието, при което не се променя значението на действието.

I am, He writes;

we are, We write.

Единствено число (singular):

1-во лице - I am / have / do;

2-ро лице - you are / have / do;

3-то лице - he, she, it is / has / does.

Множествено число (plural):

1-во лице - we are / have / do;

2-ро лице - you are / have / dо;

3-то лице - they are / have / do.

Модалните глаголи (modal verbs)

can,

may,

must

Не се променят по число и лице:

You must do it.

She may come any day.

They can read English.

Категория за род (Gender).

Категорията за род показва характеристика за рода на съществителното или местоимението, с които се координира и съгласува глагола.

Категория за време (Tense).

Граматическата форма за време на глагола (Tense form) посочва времето за изпълнение на действието по отношение на момента на говорене:

Сегашно (Present Tense) - I go,

Едновременност на действието по отношение момента на говорене.

Минало (Past Tense) - I went,

Време, предшестващо момента на говорене.

Бъдеще (Future Tense) - I shall go,

Времеви отрязък следващ момента на говорене.

Бъдеще в миналото (Future in the Past) - I should go.

Бъдещо действие, разглеждано от гледна точка на миналото.

Времето, изразено чрез времевата форма на глагола, и действителното време не винаги съвпадат. Като пример:

I am leaving tomorrow. - Аз напускам (заминавам) утре.

Тук е използвано сегашно продължително време (present continuous) с времевата форма "am leaving", но с помощта на "tomorrow" фактически се стига до бъдеше време.

Категория за аспект / вид (Aspect).

Аспектът показва характера на действието - повторяемост, продължителност, завършеност. Бива два вида:

Общ аспект (the common aspect),

назовава действието като такова и е характерен за глаголи в

Simple или Indefinite,

Perfect.

Примери:

Speaks

Spoke

Will speak

Has spoken

Продължителен аспект (the continuous aspect).

изразява конкретно действие или процес, притежаващи продължителност във времето и протичащи в определен момент или период от време и е характерен за глаголи, които се употребяват в

Continuous

Perfect Continuous.

Примери:

Is speaking

Was speaking

Will be speaking

Has been speaking

Категория за форма (Form).

В английски език има четири прости глаголни форми, а всичко останали са сложни, тъй като се образуват с помощта на спомагателни глаголи. Основните форми трябва добре да се познават, тъй като служат за образуване на всички сложни форми.

I   форма – Инфинитив (неопределена форма) (Infinitive).

Това е глагол в лична форма, сегашно време, без частицата "to", като се използва само за Просто сегашно време (Present Simple):

play

II  форма – Минало неопределено време (Past Indefinite) + "-ed".

Това е глаголът в просто минало време (Past Simple):

played

III форма – Минало причастие (Participle II) + "-ed".

Това е второ причастие или причастие в страдателен залог, което се използва във всички времена от групата Perfect, а също и за образуване на страдателен залог (Passive Voice):

played - изсвирен

IV форма – Сегашно причастие (Participle I) + "-ing".

Тези "ing"-форми се използват за за всички времена от групата Continuous:

playing

going,

reading.

Правилни и неправилни глаголи.

По начина на образуване на втора и трета основна форма, глаголите могат да се подразделят на две групи:

Правилни глаголи (English regular verbs).

Правилните глаголи образуват втора и трета форма чрез добовяне към инфинитива (първа форма) на окончанието "-ed:

work worked worked

live lived lived

want wanted wanted

Неправилни глаголи (English irregular verbs).

Неправилните глаголи образуват втора и трета основни не чрез добавяне на окончание "-ed", а чрез промяна на цялата основа:

begin — began — begun;

spend — spent — spent;

give — gave — given;

go — went — gone.

Категория за корелация / съгласуване (Correlation).

Това е много важна категория, свойствена за английски език, като показва съгласуване на времето между действието и определен момент от време, принадлежи ли даденото действие към този момент (неперфектни форми - Indefinite и Continuous) или го предшества (перфектна форма - Perfect и Perfect Continuous).

Примери:

Perfect

      Has spoken

      Has been speaking

      Had spoken

      Had been speaking

      Will have spoken

      Will have been speaking

      Would have spoken

      Would have been speaking

Non-Perfect

      Speaks

      Is speaking

      Spoke

      Was speaking

      Will spea

      kWill be speaking

      Would speak

      Would be speaking

Категория за залог (Voice).

Показва дали подлога е субект (подлогът върши нещо) или обект (върху подлога се върши нещо) на действието.

Действителен залог (Active Voice):

I gave him my book.

Peter wrote a letter.

Страдателен залог (Passive Voice):

My car was stolen.

The letter was written by Peter.

Категорията наклонение (Mood).

Показва отношението на говорещия към съдържанието на изказването.

Изявително наклонение (Indicative Mood)

обозначава действието като реален факт в настоящето, миналото или бъдещето.

Повелително наклонение (Imperative Mood)

изразява подтикване към действие - заповед, молба, съвет.

Подчинително / условно наклонение (Subjunctive Mood)

показва, че говорещия разглежда действието не като реален факт, а като предполагаемо или възможно при определени условия действие.

Това са основните граматически категории на английските глаголи (Verb Categories) в лична и в нелична форма, заедно с конкретни примери в английски изречения и връзки към теми с по-подробна разработка на съответната категория.