Всички звуци в английски език, гласни и съгласни, са
повече от броя на буквите, с които разполагат, което налага някои от звуците да
се изписват с комбинация от букви и това поражда въпроса за тяхната фонетична
транскрипция (Vowel sounds / Speech Sounds in English and their phonetic
transcription).
Гласните
звуци в английски език (Vowel sounds /
Speech Sounds)
Гласните
звуци (vowels) са такива звуци, които се получават при свободното преминаване
на въздуха през гласовите струни (гласовия тракт) и се състоят само от гласен
тон. За английските гласни звуци е характерно, че има два начина да бъдат
произнасяни - кратко и удължено, поради което те се подразделят на:
-
кратки и
-
дълги.
Дългите гласни, за разлика от кратките, при фонетичната транскрипция, се означават със знака за удължаване [:] двоеточие, например - [a:], [ɔ:], [i:]. Кратките и дълги гласни трябва да се изговарят точно, защото в противен случай може напълно да се промени смисъла на думата, като при:
-
ship [∫ip] - кораб; sheep [∫i:p] - овца
-
chick [t∫ik] - пиле; cheek [t∫i:k] -
буза
-
it [it} - то; eat [i:t] – ям
Фонетика
на гласните звуци и тяхната транскрибция при изговаряне:
Кратки гласни (Short vowels):
[i] - кратко “и”, с отпуснати лицеви мускули, it [it], his [hiz]
[e] - кратко “е”, ten [ten], bread [bred], bed [bed]
[æ] - блеещ звук, между “а” и “е”. Отваря се широко устата за “а”, а се
изговаря “е”, had [hæd], flat [flæt], man [mæn]
[o] – произнася се като “о”, November [no“vembə‘
[ɔ] - кратко, отсечено “о”, но с отпуснати, по-слабо окръглени устни, hot [hɔt],
stop [stɔp], on [ɔn], got [gɔt], dog [dɔg]
[u] - кратко, късо “у”, с отпуснати лицеви мускули, book [buk], cock [kuk],
football [futbɔ:l]
[ʌ] - кратък звук между “а” и “ъ”, като неударено българско “а” във “вана”,
“кана”, “Гана”; sun [sʌn], but [bʌt], cup [cʌp]
[ə] - кратко “ъ”, но със силно отпуснати лицеви мускули, letter [letə], about [əbaut],
the [θə]
Дълги гласни (Long vowels):
[i:] - дълго “и”, със стегнати лицеви мускули, see [si:], bee [bi:]
[a:] - дълго, гърлено “а”, last [la:st], father [fa:θə], are [a:]
[ɔ:] - дълго “о” с по-затворени и издадени устни, morning [mɔ:niη], wall [wɔ:l],
more [mɔ:]
[u:] - дълко “у”, със стегнати лицеви мускули и по-закръглени устни, too [tu:],
soon [su:n], pool [pu:l]
[ə:] - дълга гласна като “ъ”, но със силно отпуснати лицеви мускули, learn [lə:n],
dirt [də:t], girl [gə:l]
[ju:] - дълго “ю”, you [ju:], music [mju:zik]
Според
броя на звуковите елементи, гласните
звуци биват:
-
едногласни - монофтонги (monophthongs)- звуци, състоящи се от един елемент,
-
двугласни - дифтонги (diphthongs) - звуци, състоящи се от два елемента,
-
тригласни - трифтонги (triphthong) - звуци, състоящи се от три елемента
Според
начина на изговаряне:
-
отворени - звуци, които се образуват с малко разтваряне на устата;
-
затворени - звуци, които се произнасят с широко отваряне на устата;
-
полуотворени (полузатворени) - звуци, които се образуват с полуотворена
(полезатворена) уста.
Фонетична
транскрипция (Phonetic Transcription)
Фонетичната
транскрипция (phonetic transcription) представлява графичното изписване на
звученето на думите и е предназначена за точно графични записване на звученето
на произношението. Всеки отделен звук се обозначава (изписва) с определен знак,
което изключва различното му четене и произнасяне.
Фонетичната
транскрипция се записва в квадратни скоби [ .... ]. В английските речници, за
изписване на транскрипцията, се използва международната фонетична азбука
(international phonetic alphabet, IPA), която е съставена на основата на
латинската азбука с добавянето на други знаци.
Понякога, за облекчаване на работата с
различните шрифтове или за по-лесно възприемане, могат да се използват знаци,
които са различни от тези в IPA. Също трябва да се знае, че различните варианти
на английски език имат известни различия в озвучаването на едни и същи думи.
Всичко това води до там, че в различните речници е възможно леко разминаване в
транскрипцията на едни и същи думи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар