Разликата между "букви" и "звуци".
В английски
език има една доста съществена разлика между двете понятия "английски
гласни букви" (Vowel) и "английски гласни звуци". Първото е
това, което се пише, според английската азбука, а второто е това, което се
изговаря, според правилата на английския език. Проблемът възниква от това, че
англичаните ползват в речта си около 46 - 49 звука, а имат на разположение за
да записват само 26 букви от латинската азбука. Това налага за недостигащите
звуци, в т.ч. и за гласните, да се използват съчетания от по няколко букви.
Кои са
гласните букви в английски език (Vowel)?
Според
английската азбука, гласните букви са пет на брой. Ето кои са те с изписването
им като главна и малка буква, изговарянето им според английската транскрипция и
същото написано, за всеки случай, и с български букви:
A/a [ei]
ей
E/e [i:]
и
I/i [ai]
ай
O/o [оu]
оу
U/u [ju:]
ю
I, i (ай) E, e (и)
A, a (ей) Y, y (уай) U, u (ю)
O, o (oу)
В едната
поредица са посочени 5, а в другата 6 букви, съответно с и без буквата Y, y
(уай), тъй като, според едни източници тя се води за гласна буква, а според
други - не съвсем и се счита за полугласна. Както и да е, можем да считаме, че
в английската реч буквите A, E, I, O, U, Y (непременно се научете да ги
изговаряте по английски, а не по български маниер, иначе това ще бъде основно
затруднение пред Вас за изучаването на езика. В писмената реч те могат да се
използват както самостоятелно (монографи), така в съчетания от две (диграфи) и
три букви (триграфи) за предаване на един гласен звук.
А сега нека да
разгледаме гласните букви една по една.
Ако приемем,
че в английската азбука има 6 гласни букви, то с тяхна помощ се предават 24
звука. Поради това, всяка гласна има по няколко варианта на четене (озвучаване
или транскрипция). Четенето на ударена гласна в думата зависи от вида на
сричката. А вида на сричката се определя от това, какви букви следват след
ударената гласна. Ударените срички в английски език е прието да се делят на 4
вида, но тук ще говорим само за два от тях - отворени и затворени (останалото в
специалната тема за сричките).
- В затворените
срички, след ударената гласна следват една или няколко съгласни (всякакви
съгласни без r): pen, bad. Гласната буква в затворени срички се предава с
кратък звук.
- Отворените
срички завършват на гласна: my, go или на нямо "е", пред което има
съгласна: home, name. Помнете, че по правило, нямото "е" не се чете
(затова то е нямо). Неговата роля е само да покаже, че сричката е отворена.
Гласните в отворена сричка се четат по същия начин, както се произнасят и в
азбуката (според официалната си транскрипция). Изключение прави буквата Yy,
която се произнася като [ai].
Монографи
(Monographs).
Монографите са
букви, състоящи се от един знак.
Буква I, i
(ай).
В отворени
срички се чете като [ай].
Примери: life,
like, wife, fine, kite
В затворени
срички се чете като [и].
Примери: sit,
ship, ticket, this, single, litter
Буква А, а
(ей).
В отворени
срички се чете като [ей].
Примери: save,
made, make, name, date
В затворени
срички се чете кратко [е].
Примери:
around, fancy, that.
Буква E, e
(и).
В отворени
срички се чете като дълго [и:].
Примери: be,
even.
В затворени
срички се чете като кратко [е].
Примери:
spell, ten, desk, pen.
В края на
думата често не се чете.
Примери:
store, single, please, write.
В началото на
думата се чете като [и].
Примери:
enjoy, employment.
Буква O, o
(oу).
Чите се като
[оу].
Примери: zone,
robe, no, close.
Понякога, в
отворени срички се чете като дълго [у:].
В ударени
затворени срички се чете като [о].
Примери: not,
office.
Буква U, u
(ю).
В отворени
срички се чете като [ju:]
Примери: tune,
blue, clue.
В отворени
срички, след j и r се чете като [u:].
Примери: June,
rule.
В затворени
срички се чете като [ʌ].
Примери: sun.
или понякога
като [u].
Примери: put,
pull, push, bush.
Буква Y, y
[wai].
В отворени
срички се чете като [ai].
Примери: my.
В затворени
срички и в суфиксите на прилагателни и наречия се чете като [i].
Примери: myth.
Диграфи
(Digraphs).
Диграфите са
буквосъчетания, които се състоят от две букви.
Буквосъчетания
AI, AY.
Четат се [ei].
Примери:
faint, lay.
Буквосъчетание
EA.
Чете се [i:].
Примери:
tease, leave.
Буквосъчетания
OI, OY.
Четеат се
[Oi].
Примери:
spoil, toy.
Буквосъчетание
OW.
Чете се [au].
Примери: vow.
Чете се [ou] в
края на двусложни думи в безударно положение.
Примери:
sparrow.
Буквосъчетание
OU.
Чете се [au].
Примери: out.
Буквосъчетание
WA.
Чете се [wO:]
ако след това съчетание следва съгласна (освен R).
Примери: want,
walk.
Буквосъчетание
EER.
Чете се [iъ].
Примери: peer.
Буквосъчетание
AIR.
Чете се [еъ].
Примери: fair.
Буквосъчетание
OUR.
Чете се [auъ].
Примери: hour.
Буквосъчетание
WOR.
Чете се [q:]
ако след съчетанието следва съгласна..
Примери:
worship.
Буквосъчетание
EW.
Чете се [ju:].
Примери: knew.
Буквосъчетание
OO.
Чете се [u:].
Примери:
loose, moon.
Чете се [u]
пред k:
Примери: look.
Буквосъчетание
EE.
Чете се [i:].
Примери: need,
steel.
Буквосъчетанието
(oy) чете се като [ой].
Буквосъчетанието
(oi) чете се като [ой].
Буквосъчетанието
(oe) чете се като дълго [у:].
Буквосъчетанието
(ou) понякога се чете като дълго [о:].
Буквосъчетанието
(ou) чете се като [ау].
Буквосъчетанието
(ow) чете се като [ау].
Буквосъчетанието
(ow) чете се като [oу].
Буквосъчетанието
(oo) чете се като дълго [у:].
Буквосъчетанието
(ye) чете се като [йе].
Буквосъчетанието
(ui) понякога се чете като [и].
Отрицателната
приставка (un) се чете като [ан].
Триграфи
(Trigraphs).
Триграфите са
буквосъчетания, които се сътоят от три букви. Те са донякъде спорни като
самостоятелни звуци в английски език, но все пак ето за кои става дума:
[auə] - flower
[flauə].
[ɔuə] - lower
[lɔuə], mower [mɔuə].
Да
се запомнят всички буквосъчетания от раз, не е толкова просто. Но с времето,
ако се занимавате сериозно, Вие ще се научите да ги четете, както се казва
"по вода". Да се надяваме, че
с това темата за английските гласни букви и е в голямата си част изчерпана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар